Старши треньорът на дублиращия отбор на Ботев (Пловдив) Стефан Стоянов даде обширно интервю пред клубния сайт на „канарчетата“. В изявлението си, наставникът сподели впечатленията си от първите мачове на дубъла, какво е казал на тима си при 0:2 за Лудогорец и каква е неговата цел. Специалистът направи и интересно сравнение между вторите отбори на Ботев и Лудогорец, а също така отдели нужното внимание на подкрепата от феновете на пловдивчани.

-    Във вчерашния ден отборът постигна важна победа срещу Марек (Дупница), какво е мнението Ви за мача?
-    Важна победа от гледна точка на това, че все пак сме професионален отбор и трябва понякога да знаем как се печелят мачове след негативна серия.

-    На какво отдавате тази негативна серия, която включваше три поредни загуби, предшествани от две равенства?
-    Като цяло от всички мачове, които сме играли, се изложихме в двубоя със Созопол. В другите мачове играхме добре и срещу добри съперници, в които сме се представяли равностойно. В мача със Созопол имаше обективни фактори, които ни попречиха да играем както трябва.

-    Прави впечатление, че представянето на отбора е в сериозни амплитуди. На какво се дължи тази разлика в играта на тима?
-    Отдавам го на младостта на играчите, които участват в тези мачове. Нормално е да има такива моменти, точно за това е този отбор, за да може някой ден, когато играят в първия отбор, да няма тази разлика в представянето.

-    Как преминава подготовката на отбора, тъй като прави впечатление честата смяна на футболисти в юношеска възраст, които биват използвани от мъжкия отбор?
-    Когато не тренираш с хората, които участваш на мача, се губи някаква част от взаимовръзките в самия отбор. Но ние сме, за да изградим футболисти като индивидуалности, всеки за себе си. За да може да влезнат в първия отбор и да трупат опит.

-    Изминаха три месеца от началото на проекта „дублиращ отбор на Ботев“, осъществява ли се напълно идеята, поради която беше направен проектът – да се развиват младите футболисти?
-    Това е една много хубава идея, но въпросът е как ще се интерпретира. В България в Първа лига мнението е, че ако има повече от двама българи в състава това означава, че селекцията им е лоша. Нашата основна цел, ако погледнем глобално на състоянието в България, е да покажем, че с български футболисти може да се играе. Надяваме се, че някой ден в повечето отбори ще имат повече български футболисти. Това е пътят - той е много труден, изпълнен с доста подводни камъни, няма да е лесно, но ако не отделяме поглед от целта и не виждаме само трудностите, накрая тази цел ще бъде постигната – в България да може български футболисти да държат ниво в Първа лига.

-    Вече играхте срещу втория отбор на Лудогорец, може ли да има сравнение между двата дублиращи тима?
-    Лудогорец е един хубав пример и е хубаво, че се опитваме да го следваме като идея за втория отбор. Оттам нататък ние трябва да следваме нашата философия. Като стил на игра Лудогорец и Ботев до някаква степен си допадат, защото се акцентира на атакуващия футбол. Хубаво е, че сме ги последвали като пример, хубаво е, че те са пробили по този път. Най-важното е да бъдем „бяла лястовичка“ – т.е. Лудогорец имат достатъчно финанси да издържат втори и трети отбор дори и само за реклама. Дублиращият отбор на Ботев, ако ще бъде идея за перспектива, трябва тези млади футболисти, които играят в него, да може някой ден да спестят нуждата от скъпи трансфери. И по този начин трябва да се покаже, че в Пловдив и в Ботев по-специално се развиват футболисти. Всички качествени български футболисти да имат желание да идват и да се развиват в Ботев, а ние от наша страна да им даваме шанс да постигнат мечтите си.

-    Казахте, че най-слабият мач е бил срещу Созопол, а кой е най-добрият ви мач?
-    Ако трябва да съм честен, цял мач все още не сме изиграли по начина, по който искам. Имало е моменти във всички други мачове, в които сме били добре, дори и с Етър имаше моменти след гола, който падна твърде рано. До края на първото полувреме с Етър играхме по начин, по който аз искам да играем. Имаше комбинации, имаше движение, стигнахме до ситуации, просто все още не ни стигат концентрация и физически сили за 90 минути.

-    Предстои мач със Спортист (Своге), какво очаквате от този мач?
-    Като цяло, освен че изграждаме футболисти, ние сме изградили и добър колектив. Това, че хората в отбора са дълго време заедно и са израстнали под крилото на Ботев в юношеската школа. Това, че сме си помагали в доста моменти и имаме достатъчно успехи ни дава увереност да продължаваме да играем по начина, по който вярваме, че е правилно. Хората са казали, че вярата се проверява в трудни времена. Това, че след тези три загуби успяхме да играем футбол е добър атестат за моите думи.

-    Стилът на Стефан Стоянов е в комбинативния и атакуващ футбол. Успявате ли да наложите този стил и във Втора лига?
-    Трябва да го разгледаме от две различни страни. Ние се опитваме да го налагаме, успявали сме в юношеска възраст, защото съпротивата е била по-малка. В момента играем срещу опитни футболисти, агресивни футболисти, дори ако може да се нарече така – срещу футболисти, които играят за премия и знаят как се играе. А ние се опитваме по начина, по който сме играли. Идва ни малко по-бързо, идва ни малко по-голяма агресията на противниковите отбори, допускаме грешки. Но най-важното е, че продължаваме да играем по начина, по който трябва. Най-лесният пример ми е, когато срещу Лудогорец в 17-ата минута резултатът бе 0:2, това което казах на футболистите бе да продължаваме да играем така. Когато играем футбол и правим грешки отборите ще ни наказват, но някой ден, когато намалим грешките, резултатите ще са на лице.

-    Ако можете да избирате, какъв би бил Вашият избор – красива загуба или грозна победа?
-    При положение, че най-важното е да останем във Втора лига, все още можем да си позволим да акцентираме върху играта. Хората, които са гледали мачовете знаят, че се опитваме да изнасяме топката дори от преса. Дори, когато губим топката и другият отбор може да достигне до положение, следващият път се опитваме отново да изнесем топката. Защото някой ден, когато тези млади футболисти играят в отбор, който е на европейско ниво, от тях ще се изисква да може под преса да изнасят топката. И ако тогава е за пръв път, няма да се получи. Имам един познат, който ми казваше: Ако играя срещу теб и ми е най-важен резултатът – нарочно ще изкарвам топката в аут. Знаейки, че ти ще се опиташ да я изнесеш, ще ми е много по-лесно да ти отнема топката, докато се опитваш да я изнасяш, отколкото да ви преодолеем, когато сте подредени в блок.

-    Мачовете на втория отбор се радват на страхотна посещаемост от страна на публиката, дори отбори от Първа лига биха завидяли на броя зрители на клубната база. Усещате ли подкрепата от „жълто-черните“ фенове?
-    Като цяло мисля, че това е нещо, което ние получаваме от публиката и се надявам, че по някакъв начин им го връщаме. Когато видиш някакъв порутен квартал, порутена площадка и някъде между камъните видиш някое цветенце, което е криво и слабичко, но се опитва да израстне, ти връща надеждата, че може би не всичко е загубено. В българския футбол, без да се обиждат всички, ние сме една порутена площадка. Точно по този начин мога да изкажа благодарността си към нашата публика – те знаят, че в тази обстановка цветенцето е красиво. А не се опитват да коментират, че е крехко и че е слабичко.